ФЕРДИНАНД НАРЕЖДА ХРАМЪТ ДА Е ЗА 5000 БОГОМОЛЦИ
Хиляди се включват в празничничното освещаване на храма.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ХРАМ ДНЕС
В най-новата ни история няма друга черква, която е съграждана толкова дълго. Отваря врати 45 години след като е взето решение за нейното построяване.
Дванадесет години от тях завършеният храм стои заключен и очаква да бъде осветен. Историята на катедралния храм-паметник „Св. Ал. Невски“ отразява всички криволици на българското битие от Освобождението досега...
На едно от последните заседания на Учредителното събрание през април 1879 г. подпредседателят Петко Каравелов издига идеята: „Тъй като нямаме никакъв памятник за освобождението си, то аз предлагам да задължим народа нравствено да построи храм... който храм да се посвети на Александра Невски, Руский Святец и херой.“
С овации народните избраници гласуват предложението, без да се замислят, че българите изобщо не познават този „святец и херой“.
Александър Невски е патрон на руския император Александър II, на Царя Освободител. Тогава така го наричат руските селяни заради отмяната на крепостното право - в знак на благодарност те започват да строят храмове в чест на небесния закрилник на Царя Освободител. И убеденият русофил Каравелов поставя новоосвободените българи в ролята на благодарни руски селяни...
Александър Ярославович е руски княз от ХIII в. Получава прозвището Невски след победата си над шведите при река Нева.
Преди смъртта си приема монашество. След три века е канонизиран за светец.
В началото на ХVII в. Петър I донася мощите му в столицата Санкт Петербург и придава на култа към светеца политически характер - той става закрилник на Руската империя и на руското оръжие срещу иноверците.
Забранява с декрет князът светец да се изобразява като монах и нарежда да се изписва само в княжески одежди или воински доспехи - утвърждава образ, който е нужен на руското са- модържавие. Точно така ще го нарисуват и руските художници в софийския храм „Св. Ал. Невски“ през 1912 г.
Петко Каравелов пренася в българска среда не просто почитта към един руски светец, а самодържавен култ, обслужващ геополитическите амбиции на империята освободителка. Във възванието към българския народ за изграждането на храма четем: „Св. Александър Невски става и наш патрон и покровител, неговото достославно име ще свързва на вечно време с неразривна връзка Русия с България, Петербург със София...“
Първият български княз Александър настоява храмът на освобождението да бъде в столицата, а не в Търново, каквато е първоначалната идея. Основният камък е положен на поляната зад базиликата „Св. София“. Тъй като все още нямало опитни български архитекти, от София молят да им бъдат изпратени руски проекти. Александър I Батенберг одобрява идеята на акад.
Иван Богомолов, която всъщност е била предназначена за възпоменателен храм в Санкт Петербург на мястото, където е извършен смъртоносният атентат срещу Александър II.
Понеже не печели конкурса, проектът е предложен за реализация в България. Князът обаче иска да се увеличи площта на храма така, че вместо предвидените 1200 души да събира 3000. Богомолов забавя коригирането и междувременно умира. Българите се налага да търсят нов архитект.
Канят известния у нас Александър Померанцев. Новият български владетел Фердинанд настоява храм-паметникът да събира 5000 богомолци. Така от мемориална черква „Св. Ал. Невски“ се превръща в най-големия храм на следосвобожденска България.
Фердинанд има амбицията да превърне България в православния хегемон на Балканите, една нова Византия. Затова му трябва държавна черква, свещено място, което да обединява нацията. Неслучайно и Померанцев изоставя типично руския проект на Богомолов и проектира черква в неовизантийски стил, вдъхновявайки се от еталона за всички ремена - Великата черква „Св. София“ в Константинопол.
На нито един български държавник не идва на ума, че е абсурдно точно този храм да не е посветен на Христос или поне на български светец. Русофилството се оказва по-силно от усета за национално достойнство. Върху изграждането на храма се отразява тоталната зависимост на младата държава от нейната освободителка - българското правителство финансира строежа, а тлъстите поръчки се печелят от руски фирми...
Златните кубета
На 27 май 1905 г. започва изливането на храмовите основи. Корпусът на черквата е издигнат от 14 хиляди кубически метра тухли. Външната облицовка и арките на прозорците са от врачански гранит. Проф. Померанцев предвиждал храмът да бъде покрит с „турски“ керемиди, които да допълват неовизантийския му облик. Но строителната комисия решава кубетата да бъдат покрити с метал, защото на такава височина керемидите нямало да бъдат устойчиви при силен вятър.
На 6 януари 1912 г. кабинетът на Иван Гешов посещава почти завършения храм. Министрите са впечатлени от великолепието му и решават, че ще му подобават златни кубета - такъв разкош дотогава не е познат в българските църкви. Хазната отпуска 70 хиляди лева за позлатата на около 700 кв. метра куполна площ. Търгът печели московската фирма „Абросимови“.
Преименуването
По време на Първата световна война България и Русия са противници. За да накаже българското „предателство“, през октомври 1915 г. руска ескадра бомбардира Варна. Побеснял, Фердинанд нарежда да се заличи всичко, което свързва страната с нейната освободителка.
Така правителството на Васил Радославов преименува храма на „Св. св. Кирил и Методий“. Официално актът е посветен на освобождаването на Македония от българските войски.
След три години обаче, когато България излиза победена от войната, Светият синод настоява да се върне старото име на храма.
Изглежда неочаквано, защото по това време България няма как да демонстрира благодарността си към Руската империя, защото тя вече не съществува. Българската църква опитва да се реабилитира пред победителите като институция, която е подкрепила правителството по време на войната.
На командващия съюзническия окупационен корпус у нас ген. Кретиен владиците заявяват, че църквата винаги е подхранвала чувството на признателност към освободителката Русия.
Църковната линия е изгодна и за кабинета на Стамболийски, който търси компромиси с победителите при сключването на неизгодния за страната мир. През ноември 1921 г. земеделците предлагат на цар Борис III указ, с който храмът отново става „Св. Ал. Невски“. Православна България изгубва историческия шанс най-голямата й черква да е посветена на тези, които й дадоха истинската свобода - да говори с Бог на своя език.
Откриването
На 11 септември 1924 г. в 6 часа вечерта духовници от всички столични черкви начело със Софийския митрополит Стефан отслужват всенощно бдение. Това е първото богослужение в новия храм. На 12 септември е отслужена първата литургия на главния олтар, на 13-и богослужението е извършено на северния олтар, посветен на св. св. Кирил и Методий, а на 14 септември - на южния, чийто патрон е св. цар Борис Покръстител.
Така 8 български митрополити освещават храм-паметника. Присъстват много гости начело с министрите от правителството на Александър Цанков и останалите живи опъл ченци със Самарското знаме. Цар Борис III обаче отсъства.
Софийското кметство приканва столичани да украсят домовете си с цветя и националното знаме.
Поетът Любомир Бобевски написва специална ода:
„Мощен звън камбанен - тържество, чест, слава „Александър Невски“ днес се освещава. Радва се народът, радва се, ликува...“
През нощта храмът е озарен от специално направено за тържествата осветление от електрически крушки.
Скандалът с художниците
При завършването на храма се разбира, че зографисването ще бъде поверено единствено на руски художници. Померанцев нямал доверие на българските, макар че и те са академично школувани. Но нашите художници имат амбицията да оставят поне по една творба в най-големия български храм и отстояват правата си.
Вътрешният министър Михаил Такев е откровен с тях: „Работата по политически съображения ще дадем на руснаци, па ако ще би най-калпави...“ Това очевидно е един от реверансите на България към Русия в търсене на подкрепа за обявената независимост през 1908 г. Въпреки това поради големия обществен натиск е постигнат компромис. Стенописването е разпределено между 13 руски и 11 български художници под общото ръководство на известния живописец Пьотр Мясоедов.
Според изкуствоведа Аделина Филева живописта в храма има единен стил, въпреки че е дело на 24 творци. Те очевидно са постигнали истински творчески синхрон. Но се оказва, че технологията на стенописите е бомба със закъснител.
Покойният вече проф. Любомир Прашков установява, че сухата замазка, върху която е рисувано, всъщност е нанесена прибързано върху все още влажната стена. Друга грешка е, че оцетът, който са използвали като разредител на боите, е силно предозиран. И затова сега стенописите буквално се разпрашават. Според най-лошата прогноза реставрирането им е почти невъзможно. Те трябва да се прерисуват отново...
От Русия през варненското пристанище в София пристигнали 12-те храмови камбани, изработени от мед и олово в московска леярна.
Камбаните
Софиянци чуват за първи път звъна на катедралните камбани много преди храмът да е осветен. На 13 март 1913 г. те възвестяват превземането на Одрин от българската армия. Най-голямата камбана е близо 12 тона и според някои изследователи е най-тежката на Балканския полуостров. Най-малката - дванадесетата, е едва 10,2 кг. Под купола на камбанарията висят общо 24 т метал. Преди столицата да бъде задръстена с високи сгради, камбаните са се чували дори и в околните софийски села.
Септември 1924 г. Хиляди се включват в празничничното освещаване на храма.
Първоначален проект на храма „Св. Александър Невски“. Негов автор е московският архитект И. С. Богомолов.
Д-р Горан БЛАГОЕВ
Източник pressadaily.bg
