„АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ” БЕЗ ДОКУМЕНТИ ЗА СОБСТВЕНОСТ
Покривът на храма тече, а мраморните плочи на пода са разбити
Храм-паметникът „Св. Александър Невски” няма собственик и няма нотариален акт. Нито държавата, нито общината, нито Светия Синод имат документ за собственост на катедралния храм „Св. Александър Невски”.Това установи проверка на БНТ-София.
Така на практика се оказва, че в навечерието на 100-ния юбилей Националният символ няма собственик, който да се грижи за него.
Разположен на пъпа на София и все пак върху ничия земя, „Александър Невски” е храмът, който се вижда от прозорците на всички институции, но по закон – никой не гледа към него.
Разположен на пъпа на София и все пак върху ничия земя, „Александър Невски” е храмът, който се вижда от прозорците на всички институции, но по закон – никой не гледа към него.
„Всеки – и държава, и частни лица, винаги когато имат гости от чужбина, първата работа е да ги заведат в „Св. Александър Невски. Това е толкова ценно, защото храмът е с най-ценните мрамори, с толкова хубави стенописи...Престъпление е да го оставиш да се съсипе”, каза Тивериополския епископ Тихон, председател на катедралния храм „Св. Александър Невски”.
Така за ремонт и реставрация се разчита единствено на добра воля. „Ние нямаме документ за собственост”, допълни епископа.
Така за ремонт и реставрация се разчита единствено на добра воля. „Ние нямаме документ за собственост”, допълни епископа.
Ако храмът има документ за собственост, тогава би могъл да кандидатства по европейски програми за финансиране на реставрационни и ремонтни дейности.
За 100 години, откакто е построен храмът, са позлатени част от кубетата, част от стенописите са реставрирани, но основен ремонт не е правен. Днес от покрива тече вода, мраморните плочи по пода са разбити. Освен това в катедралата е опасно – има места, където таванът може да се срути.
„Александър Невски” се издържа от свещите, които продава – около 500 000 лв. на година. С тях се плаща ток, вода и заплатите на служителите в храма. Единствено свещениците са заплатени от Св. Синод. Даренията са рядкост.
Един от най-големите дарители до момента е Бай Добри. А пари могат да се намерят стига да се знае кой е собственик на Националния символ. За това от храма се молят държавата час по-скоро да издаде документ за собственост, преди стенописите да бъдат унищожени напълно.
СПЕСТЯВАТ НА ЦЪРКВАТА МИЛИОНИ ЗА "АЛ. НЕВСКИ"
Законът за вероизповеданията зацикли, форсират поправката през данъченСнимка: Стандарт
Държавата ще спести на Българската православна църква няколко милиона лева за изваждането на нотариален акт за патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Поправката ще мине през закона за местните данъци и такси, тъй като промените в Закона за вероизповеданията зациклиха и скоро няма да видят бял свят.
А властта вече се ангажира да спре позора църквата да е без документ за собственост за най-големия храм в България.
Реформата вече мина през ресорните парламентарни комисии, в четвъртък ще влезе на първо четене в пленарната зала, съобщи пред "Стандарт" шефът на бюджетната комисии Йордан Цонев.
От 1 януари 2014 г. регистрираните вероизповедания ще са освободени от данък за придобитите храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за богослужения, както и поземлените имоти, върху които са построени.
За нотариалния акт на "Св. Александър Невски" църквата моли всяка нова власт, но досега всички опити са били директно или заобиколно пренебрегвани. Последно общината обеща да направи данъчна оценка на катедралата, която се очаква да излезе. Тъй като няма други документи за собственост, БПЦ трябва да вземе нотариалния акт по давност. При издаването му обаче освен нотариални такси се дължи местен данък от 2,5 на сто от данъчната оценка, обясниха юристи пред "Стандарт".
Тъй като храмът на практика е безценен, се очаква тя да е много висока. По груби изчисления на духовници данъкът за придобиване щеше да е между 2 и 3 милиона лева - пари, които Св. синод няма. Липсата на нотариален акт е пречка църквата да кандидатства за реставрация на "Св. Александър Невски" по европрограми.
Със същите законови промени всичките храмове на всички регистрирани вероизповедания ще бъдат освободени и от такса смет. В момента някои общини не събират местния налог от молитвените домове, но това става с решение на местните парламенти.
12.10.2013 от Йова АПОСТОЛОВА
ЗАГОВОРЪТ ПРОТИВ ЦАР ФЕРДИНАНД И РУСКИЯ ИМПЕРАТОР
Тринайсет години преди комунистите да взривят църквата "Света Неделя" такава идея хрумва на турското разузнаване. През 1912 г. завършва строежът на катедралата "Свети Александър Невски" в София. Освещаването й е част от тържествата по случай 25 годишнината от възкачването на цар Фердинанд на престола, насрочени за август. За тях е поканен руският император Николай II. Русофилските настроения в България са в апогея си. Всички очакват скорошна война с Турция за освобождаването на Македония.
Турското правителство е притиснато от много заплахи. То воюва с Италия за Триполитания (днешна Либия в Африка), албанците се бунтуват, а България, Сърбия, Гърция и Черна гора градят враждебен съюз с благословията на руския император.
За да избегне войната, кабинетът в Цариград съставя дързък план: да организира убийството на Николай II по време на посещението му в България заедно с цар Фердинанд и цялото русофилско правителство на Иван Евст. Гешов. С това турците се надяват да осуетят съюзяването на балканските държави и да избегнат войната, която чука на вратата.
Планът е разработен от министрите на вътрешните работи Талаат паша и на просветата Шукри бей. За изпълнители са привлечени няколко анархисти. Всички те са българи от Солун и членуват в терористичната организация "Червените братя", създадена след младотурската революция от 1908 г., която за кратко провъзгласява равенството на всички народности в Османската империя.
Планът е разработен от министрите на вътрешните работи Талаат паша и на просветата Шукри бей. За изпълнители са привлечени няколко анархисти. Всички те са българи от Солун и членуват в терористичната организация "Червените братя", създадена след младотурската революция от 1908 г., която за кратко провъзгласява равенството на всички народности в Османската империя.
Това са Владимир Попнайденов, Иван Икилюлев, Милан Манолев, Владо Чолаков и Панчо Йосифов. Към тях се присъединява Христо Иванов - Дежурния, мошеник с неясна националност. Непосредственото ръководство на операцията е възложено на Исмаил Хакъ бей, инспектор от турската тайна полиция. Той също е българин по произход. Преди да влезе в "Червените братя", е бил член на ВМОРО. В плана е посветен и Наум Тюфекчиев, без чието участие не минава нито един голям атентат от убийството на Христо Белчев насам.
През май 1912 г. шестимата терористи са доведени от Солун и посрещнати на гарата от Исмаил Хакъ бей. Той ги настанява в хотел "Олимпия" и след няколко дни ги качва на парахода за Варна заедно с бомбите. Самият бей не е посветен в плана, но полага всички усилия да научи за кого са експлозивите. Вечерта преди заминаването на терористите той напива Иван Икилюлев и научава от него цялата конспирация.
Заговорниците са разделени на два отряда с по един куфар бомби, осигурени от Тюфекчиев и подобни на произвежданите в Сърбия. Целта е следите да се насочат нататък и да се всее подозрение между съюзниците. Очаква се Николай II да пристигне в България с кораб през Черно море и от Варна да замине за София, където ще бъдат тържествата за освещаването на храма. В първата група са Чолаков, Йосифов, Манолев и Дежурния. Те трябва да взривят бомбите на някой митинг във Варна, на който присъстват двамата царе. Ако не успеят, тогава Икилюлев и Попнайденов ще извършат атентат по време на самото освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.
Това, което началниците не подозират, е, че Хакъ бей - Георги Парталев, съобщава на българското разузнаване плановете на турското правителство. Студентът по право Петър Стоянов, който следва в Цариград, е връзката на Хакъ бей с българския пълномощен министър в Турция Михаил Сарафов. Стоянов е съгражданин на Парталев - и двамата са родом от Велес. Чрез него и с анонимни писма до софийския градоначалник Петър Шопов, Георги Парталев предупреждава и за аферата с библиите.
Така става и сега. Още с пристигането на парахода от Цариград във Варна българската полиция знае целта на терористите. Икилюлев и Попнайденов се качват на влака за София и по пътя са арестувани на гара Горна Оряховица. Във Варна остават Дежурния, Чолаков, Йосифов и Манолев, у когото са бомбите. Полицията ги причаква край турското консулство, но те надушват опасността. Йосифов и Дежурния вадят пистолетите си и откриват огън. Завързва се истинско сражение и терористите успяват да се измъкнат. Дежурния, у когото има компрометиращи документи, се връща в Турция. Чолаков се укрива в Трънско, а Манолев необезпокояван отнася бомбите в дома си в София.
Но не българската полиция, а развоят на събитията осуетява заговора. Заради магарешките атентати България и нейните съюзници решават да обявят война на Турция. Траурни митинги и шествия в памет на жертвите в Македония помрачават тържествата по случай годишнината на цар Фердинанд.
През май 1912 г. шестимата терористи са доведени от Солун и посрещнати на гарата от Исмаил Хакъ бей. Той ги настанява в хотел "Олимпия" и след няколко дни ги качва на парахода за Варна заедно с бомбите. Самият бей не е посветен в плана, но полага всички усилия да научи за кого са експлозивите. Вечерта преди заминаването на терористите той напива Иван Икилюлев и научава от него цялата конспирация.
Заговорниците са разделени на два отряда с по един куфар бомби, осигурени от Тюфекчиев и подобни на произвежданите в Сърбия. Целта е следите да се насочат нататък и да се всее подозрение между съюзниците. Очаква се Николай II да пристигне в България с кораб през Черно море и от Варна да замине за София, където ще бъдат тържествата за освещаването на храма. В първата група са Чолаков, Йосифов, Манолев и Дежурния. Те трябва да взривят бомбите на някой митинг във Варна, на който присъстват двамата царе. Ако не успеят, тогава Икилюлев и Попнайденов ще извършат атентат по време на самото освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.
Това, което началниците не подозират, е, че Хакъ бей - Георги Парталев, съобщава на българското разузнаване плановете на турското правителство. Студентът по право Петър Стоянов, който следва в Цариград, е връзката на Хакъ бей с българския пълномощен министър в Турция Михаил Сарафов. Стоянов е съгражданин на Парталев - и двамата са родом от Велес. Чрез него и с анонимни писма до софийския градоначалник Петър Шопов, Георги Парталев предупреждава и за аферата с библиите.
Така става и сега. Още с пристигането на парахода от Цариград във Варна българската полиция знае целта на терористите. Икилюлев и Попнайденов се качват на влака за София и по пътя са арестувани на гара Горна Оряховица. Във Варна остават Дежурния, Чолаков, Йосифов и Манолев, у когото са бомбите. Полицията ги причаква край турското консулство, но те надушват опасността. Йосифов и Дежурния вадят пистолетите си и откриват огън. Завързва се истинско сражение и терористите успяват да се измъкнат. Дежурния, у когото има компрометиращи документи, се връща в Турция. Чолаков се укрива в Трънско, а Манолев необезпокояван отнася бомбите в дома си в София.
Но не българската полиция, а развоят на събитията осуетява заговора. Заради магарешките атентати България и нейните съюзници решават да обявят война на Турция. Траурни митинги и шествия в памет на жертвите в Македония помрачават тържествата по случай годишнината на цар Фердинанд.
Освещаването на катедралата се отлага, а това осуетява и визитата на император Николай II. Планът пропада и бомбите остават неизползвани. С тях три години по-късно е извършен атентатът в Градското казино.
Икилюлев и Попнайденов остават в ареста до края на Балканските войни, но понеже няма доказателства, през 1914 г. са пуснати на свобода. Турският полицай Парталев продължава да дава сведения на българската полиция. Благодарение на него е разкрит атентатът в Градското казино. Той предупреждава и за готвеното от турците покушение срещу братя Бъкстон, извършено в Букурещ през 1915 г.
Икилюлев и Попнайденов остават в ареста до края на Балканските войни, но понеже няма доказателства, през 1914 г. са пуснати на свобода. Турският полицай Парталев продължава да дава сведения на българската полиция. Благодарение на него е разкрит атентатът в Градското казино. Той предупреждава и за готвеното от турците покушение срещу братя Бъкстон, извършено в Букурещ през 1915 г.
По времето на Първата световна война Парталев е изпратен от турското разузнаване в Босна и Херцеговина да организира местните мюсюлмани в партизански отряди, които да смущават сръбския тил. Пътят му минава през неутрална България и той решава да остане в родината.
Смятан за предател от ръководителя на ВМРО Тодор Александров, Парталев се страхува от отмъщение. Отначало се укрива при своя познат, търновския кмет Борис Мокрев, а после отива в чифлика на протосингела на Българската екзархия архимандрит Паисий, някъде между Сливен и Ямбол.
Смятан за предател от ръководителя на ВМРО Тодор Александров, Парталев се страхува от отмъщение. Отначало се укрива при своя познат, търновския кмет Борис Мокрев, а после отива в чифлика на протосингела на Българската екзархия архимандрит Паисий, някъде между Сливен и Ямбол.
След войната го залавя ВМРО. Хора на организацията го набедяват в някакво престъпление и го предават на властите. Така Парталев попада в затвора. Случайно за това научава Павел Генадиев, брат на политика д-р Никола Генадиев.
Той се застъпва за него пред министъра на вътрешните работи Александър Димитров и взема бившия турски полицай за управител на своята мина "Цар Асен" в Родопите. Павел Генадиев го описва така: Парталев бе едър, здрав, спокоен човек с голямо чело, умни очи и широка малка брада, твърд и прям.
През 1921 г. Парталев решава да отиде при сестра си в София за Великден. Фатална грешка. Убийците го издебват и застрелват на улица "Кирил и Методий". Така загива един от най-полезните разузнавачи, които България е имала в чужбина, при това работил изключително по идейни подбуди.
Освещаването на храма "Свети Александър Невски" е отлагано на няколко пъти и почти винаги във връзка с него е замисляно някакво покушение.
Освещаването на храма "Свети Александър Невски" е отлагано на няколко пъти и почти винаги във връзка с него е замисляно някакво покушение.
Най-накрая церемонията се провежда на 12 септември 1924 г. Цар е вече Борис III. Пак се носят слухове за атентат и той не идва в църквата. Този път в храма не се случва нищо, но освещаването съвпада с кървавата чистка, която Ванче Михайлов прави във ВМРО. На излизане от катедралата е застрелян съдията Слави Ковачев.
През 1925 г. комунистите също замислят атентат в "Св. Александър Невски", но после предпочитат църквата "Света Неделя" и го осъществяват там. Идеята им дават всъщност "Червените братя". Затова, макар да е осуетен при подготовката му, този заговор заслужава място в класацията...ОР+
ЗА СТАРИТЕ ПОГОВОРКИ И
НОВИЯ ПАТРИАРХ
”Скромността краси човека”. Само допреди време бях готов да споря с всеки, че тази поговорка вече е напълно безсмислена, изживяла дните си и никому ненужна. Днес във времената на пи-ар стратегии, медийни кампания, имиждови съветници и специалисти по кризисен мениджмънт тя изглеждаше така архаична, прашасала и забравена. До вчера. До избора на новия български патриарх Неофит. До деня, в който един почти двуметров човек се появи тихо и почти незабележимо и я изтупа от праха.
Всъщност русенският митрополит победи всичките си съперници за патриаршеския престол по безспорен начин, като просто загърби всички модерни стратегии и се опря на най-изпитания метод – скромността и въздъжаността. И това сработи. Той не се появи в нито един сутрешен блок, не се хвърли да прави изявления, декларации, послания.
Не започна да се оправдава за това, да се обяснява за онова. Не даваше интервюта и най-вече не даваше акъл. Митрополит Неофит запази дистанция и съхрани своя мир.
Постъпи дълбоко християнски и монашески като остана далеч от суетата на света. И остави на другите и на далата му да говорят за него. И показа, че е научил най-важния урок от блаженопочиналия патриарх Максим – търпението. И скромността и търпението украсиха човека с най-високите отличия в Църквата – патриаршеските инсигнии.
Имаме патриарх – “Не-О-Фиит”, както възкликна почти “по американски” неговият дългогодишен приятел американският митрополит Йосиф, който като говорител на Св.Синод по избора на партиарх обяви и окончателния резултат от гласуването. И патриарх Неофит още с първото си слово даде надежда, че ще поведе Църквата. Ще води, а няма да я остави да плува просто по течението.
Постъпи дълбоко християнски и монашески като остана далеч от суетата на света. И остави на другите и на далата му да говорят за него. И показа, че е научил най-важния урок от блаженопочиналия патриарх Максим – търпението. И скромността и търпението украсиха човека с най-високите отличия в Църквата – патриаршеските инсигнии.
Имаме патриарх – “Не-О-Фиит”, както възкликна почти “по американски” неговият дългогодишен приятел американският митрополит Йосиф, който като говорител на Св.Синод по избора на партиарх обяви и окончателния резултат от гласуването. И патриарх Неофит още с първото си слово даде надежда, че ще поведе Църквата. Ще води, а няма да я остави да плува просто по течението.
Патриарх Неофит даде заявка за сериозна работа и активност във всички сфери, за които хората в Църквата само си позволявахме да си помечтаем, че евентуално, някой ден, може би, дай Боже, все пак ще се започне работа: “грижата за свещенството, духовните учебни заведения, храмовете и просветната… благотворителността и щедростта.”
С други думи всичко онова, за което преди четири месеца написах, че е част от програмата максимум на един бъдещ патриарх – темата за свещенството, за образованието и възпитанието на младите хора и децата, за благотворителната и пастирска дейност на Църквата по най-наболелите социални проблеми в българското общество. По-добро начало от това не можехме и да искаме.
Но “да не пресолим гозбата”. Защото нека сме наясно: “Хубавите неща стават бавно”. Да се заредим с търпение, но и желание за работа и съдействие на Църквата. Въпросите, натрупани в продължение на десетилетия, не могат да се разрешат от днес за утре ей така просто с махването на магическа пръчка или пък – на патриаршеския жезъл.
Да запазим по примера на стария и новия патриарх спокойствие, но и умереност във всичко, защото последният избор ни даде и друг пресен пример. Как загубвайки мярката във всичко, обладани от страсти, някои хора с прекомерните си претенции, изисквания, критики “пресолиха гозбата” и направиха всъщност “мечешка услуга” на другия фаворит в надпреварата. За най-голямо съжаление тези хора, въпреки техните титли и научни трудове, явно не успяха да осъзнаят как въобще не са в правото си да поставят условия, каквито не съществуват в устава на православната ни Църква във връзка с досиетата на бившата Държавна сигурност.
С други думи всичко онова, за което преди четири месеца написах, че е част от програмата максимум на един бъдещ патриарх – темата за свещенството, за образованието и възпитанието на младите хора и децата, за благотворителната и пастирска дейност на Църквата по най-наболелите социални проблеми в българското общество. По-добро начало от това не можехме и да искаме.
Но “да не пресолим гозбата”. Защото нека сме наясно: “Хубавите неща стават бавно”. Да се заредим с търпение, но и желание за работа и съдействие на Църквата. Въпросите, натрупани в продължение на десетилетия, не могат да се разрешат от днес за утре ей така просто с махването на магическа пръчка или пък – на патриаршеския жезъл.
Да запазим по примера на стария и новия патриарх спокойствие, но и умереност във всичко, защото последният избор ни даде и друг пресен пример. Как загубвайки мярката във всичко, обладани от страсти, някои хора с прекомерните си претенции, изисквания, критики “пресолиха гозбата” и направиха всъщност “мечешка услуга” на другия фаворит в надпреварата. За най-голямо съжаление тези хора, въпреки техните титли и научни трудове, явно не успяха да осъзнаят как въобще не са в правото си да поставят условия, каквито не съществуват в устава на православната ни Църква във връзка с досиетата на бившата Държавна сигурност.
Освен това застрашиха не само да хвърлят петно върху цялата Църква, но като прилежащи към определени партийни структури, макар и вече маргинални, те за пореден път затвърдиха тенденцията за опит от страна на точно определени формации за недопустима намеса в делата на Църквата ни. Но както и през 90-те години на ХХ в. така и днес, те се провалиха. Защото “да би мирно седяло, не би чудо видяло!” А мирът остана за патриарх Неофит.
Преди да заговорим за интересните факти около строежа на храма, трябва непременно да отбележим, че преди той да бъде изграден, на негово място е имало разкопани староримски гробници. Често учениците от близката мъжка гимназия си играли сред руините.
Но да се върнем на „Св. Александър Невски”. Идеята за строежа на храма не била възприемана много добре от столичани. Лисвали пари, за да се плати за архитектурен проект на бъдещата най-голяма катедрала на Балканите. За целта бил използван стар чертеж на руския архитект акад. Иван Богомолов. Руската нотка си проличала във външния вид на сградата.
Столичани не били доволни, че църквата е в руски, а не византийски стил, каквито са повечето храмове в София, датиращи от средните векове. Именно затова те го оприличили на седнал слон с хобот, разказва в своята книга „Неизвестното за известните български родове” журналистката Марияна Първанова, в чийто том първи от поредицата е отделено място на емблематични сгради и улици в стара София.
Липсвали пари не само за проектирането на църквата. Средства не достигали и по време на строежа, затова той се проточил с години. Идеята за изграждането е приета от депутатите в Учредителното събрание на 13 април 1879 г. Основният камък на бъдещия градеж е положен на 3 март 1882 г. при изключителна тържественост.
Още тогава, в основите на бъдещия храм, по стародавна традиция е положена метална кутия, в която са записани имената на всички членове на тогавашното правителство. Истинският строеж започва 22 години по-късно - през август 1904 година. През това време е сменен и проектът заради смъртта на Иван Богомилов, който е автор на първия проект. Задачата е прехвърлена в ръцете на професора от Императорската художествена академия в Петербург Александър Померанцев и неговия сътрудник, които обаче изцяло променят проекта и през 1898 година представя своята окончателна идея за архитектурата на новия храм. Така след полагането на първия камък, през 1882 година, през 1998-а пък се прави първата копка.
Позната картинка. Досущ като сегашните управници – правят няколко първи копки, няколко пъти режат ленти, и още толкова пъти освещават обекта. Явно ние, българите, сме си такива от едно време – обичаме показността.
Храмът е завършен едва през далечната 1912 година, а софиянци чуват камбанния звън от купола на църквата през следващата 1913 година. При изпълнението на вътрешната украса на катедралата са използвани разноцветни италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и много други. Лампите пък са специална поръчка от Мюнхен, а камбаните – дванадесет на брой, най-голямата от които тежи цели 12 тона, са излети и донесени от Москва.
Църквата е голяма 3170 квадратни метра и може да побере едновременно около 5000 души – колкото например зала 1 на НДК. Зографисването на храма е разпределено между 23 руски и 11 български художници, като за построяването на храма са похарчени 5,5 милиона лева. Това като че ли не е толкова много, като се има в предвид, че за Народния театър в София са вложени тройно повече средства – 80 милиона лева.
Друг малко известен факт е, че между входа и вътрешните врати на храма "Св. Александър Невски" е очертан кръг, който представлява нашият Гринуич. От него започнало радиалното измерване на столицата. Със съкращения
СОФИЯНЦИ ОПРИЛИЧИЛИ
НА СЛОН ХРАМА
"СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ"
Всеки град си има емблема. Такава има и София. Това е храм-паметникът „Св. Александър Невски”. Преди да заговорим за интересните факти около строежа на храма, трябва непременно да отбележим, че преди той да бъде изграден, на негово място е имало разкопани староримски гробници. Често учениците от близката мъжка гимназия си играли сред руините.
Но да се върнем на „Св. Александър Невски”. Идеята за строежа на храма не била възприемана много добре от столичани. Лисвали пари, за да се плати за архитектурен проект на бъдещата най-голяма катедрала на Балканите. За целта бил използван стар чертеж на руския архитект акад. Иван Богомолов. Руската нотка си проличала във външния вид на сградата.
Липсвали пари не само за проектирането на църквата. Средства не достигали и по време на строежа, затова той се проточил с години. Идеята за изграждането е приета от депутатите в Учредителното събрание на 13 април 1879 г. Основният камък на бъдещия градеж е положен на 3 март 1882 г. при изключителна тържественост.
Още тогава, в основите на бъдещия храм, по стародавна традиция е положена метална кутия, в която са записани имената на всички членове на тогавашното правителство. Истинският строеж започва 22 години по-късно - през август 1904 година. През това време е сменен и проектът заради смъртта на Иван Богомилов, който е автор на първия проект. Задачата е прехвърлена в ръцете на професора от Императорската художествена академия в Петербург Александър Померанцев и неговия сътрудник, които обаче изцяло променят проекта и през 1898 година представя своята окончателна идея за архитектурата на новия храм. Така след полагането на първия камък, през 1882 година, през 1998-а пък се прави първата копка.
Позната картинка. Досущ като сегашните управници – правят няколко първи копки, няколко пъти режат ленти, и още толкова пъти освещават обекта. Явно ние, българите, сме си такива от едно време – обичаме показността.
Храмът е завършен едва през далечната 1912 година, а софиянци чуват камбанния звън от купола на църквата през следващата 1913 година. При изпълнението на вътрешната украса на катедралата са използвани разноцветни италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и много други. Лампите пък са специална поръчка от Мюнхен, а камбаните – дванадесет на брой, най-голямата от които тежи цели 12 тона, са излети и донесени от Москва.
Църквата е голяма 3170 квадратни метра и може да побере едновременно около 5000 души – колкото например зала 1 на НДК. Зографисването на храма е разпределено между 23 руски и 11 български художници, като за построяването на храма са похарчени 5,5 милиона лева. Това като че ли не е толкова много, като се има в предвид, че за Народния театър в София са вложени тройно повече средства – 80 милиона лева.
Друг малко известен факт е, че между входа и вътрешните врати на храма "Св. Александър Невски" е очертан кръг, който представлява нашият Гринуич. От него започнало радиалното измерване на столицата. Със съкращения
Източник novinar.bg
