Според християнската традиция "крипта" означава "подземно, обикновено сводесто, съоръжение", което първите християни са използвали като убежище или скрито място за погребение в гробничните църкви и параклиси.
Това специфично и с нищо несравнимо пространство и в църквата "Св. Александър Невски" е било предназначено за погребение на владетели, но по силата на историческите превратности никога не е било използвано според предназначението си.
Идеята да се съберат и експонират най-вече икони - преобладаващата част от шедьоврите на православното изобразително изкуство по българските земи - е изключително смела и нестандартна. Особено за времето преди четиридесет години, когато господстваше сковаващата схема, че всеки музей трябва да представя историческото развитие на човечеството от първобитното общество до социалистическото строителство. ...
Днес Криптата е една от най-популярните и реномирани музейни институции в страната. Включена е във всички чуждестранни туристически пътеводители за България и посещението й е неизменна част от културната програма на всички високопоставени делегации на държавно ниво. Не е била затваряна, винаги е имала експозиция. Десетки хиляди посетители минават през нея. Може да се каже, че поради това тя е и "дойната крава", която храни цялата Национална галерия като неин най-атрактивен отдел.
Любителят на изобразителното изкуство, на българските старини, на християнската иконография ще намери в нея прекрасни и слабо познати творби на средновековните и възрожденски зографи.
Днес Криптата е една от най-популярните и реномирани музейни институции в страната. Включена е във всички чуждестранни туристически пътеводители за България и посещението й е неизменна част от културната програма на всички високопоставени делегации на държавно ниво. Не е била затваряна, винаги е имала експозиция. Десетки хиляди посетители минават през нея. Може да се каже, че поради това тя е и "дойната крава", която храни цялата Национална галерия като неин най-атрактивен отдел.
Любителят на изобразителното изкуство, на българските старини, на християнската иконография ще намери в нея прекрасни и слабо познати творби на средновековните и възрожденски зографи.
За България като традиционно православна държава - от lХ век до днес - подобен музей на иконите не само хвърля определена светлина върху менталността на народа ни, но е достатъчно симптоматичен за исконните естетически възгледи и принципи в едно изкуство, предназначено за най-широк кръг почитатели.
Уникална ли е Криптата? В световната практика иконите обикновено се излагат сред други експонати от Средновековието, както това е, например, в сравнително неотдавна открития Музей на византийското изкуство в Солун, в Музея на Македония в Скопие или в Националния музей в Букурещ.
Уникална ли е Криптата? В световната практика иконите обикновено се излагат сред други експонати от Средновековието, както това е, например, в сравнително неотдавна открития Музей на византийското изкуство в Солун, в Музея на Македония в Скопие или в Националния музей в Букурещ.
И в Атина те са част от експозицията на Музея за раннохристиянско и византийско изкуство наред с частните сбирки от икони на фамилиите Бенаки, Канелопулос или Ловердос.
В сравнение с тях, както и с колекциите икони на гръцките острови Корфу, Зинктос и др., Криптата представя най-голям брой и най-разнообразни по хронология и типология паметници. Същевременно интересът към иконите на православния свят нараства. Свидетелство за това са монументалните изложби на византийско изкуство в залите на музея Метрополитън в Ню Йорк - "Славата на Византия" (1998 г.) и " Византия: вяра и могъщество" (2004 г.), в които участваха и експонати от нашата Крипта.
Каква е съдбата на Криптата в последните петнадесет години? И можем ли поне в този случай да отбележим един реален възход?
За никого не е тайна, че страната ни преживява дълбока икономическа криза. В тези условия поддържането на музеите, консервацията и реставрацията на паметниците на културата далеч не е сред приоритетите на политиците.
Каква е съдбата на Криптата в последните петнадесет години? И можем ли поне в този случай да отбележим един реален възход?
За никого не е тайна, че страната ни преживява дълбока икономическа криза. В тези условия поддържането на музеите, консервацията и реставрацията на паметниците на културата далеч не е сред приоритетите на политиците.
Наблюдава се тотална деградация на държавната система за опазване на културните ценности.
Някои от служителите на ангажираните с тази дейност институции с лекота се отказват от утвърдените в международната практика принципи.
Става дума за носители на един възглед, който създава крещящ дисбаланс между реалните нужди на автентичните паметници на културата и онова, което държавата осигурява за тях. Този възглед е причина за това, щото голяма част от средствата, отделяни за паметниците на културата, да се използват за създаването на "нови старини".
За никого не е тайна, че "средновековният" Търновград продължава да се издига "из основи". Въпреки мнението на всички специалисти - историци, археолози, историци на архитектурата и изкуството! Същевремено редица значими - и най-важното автентични - паметници на християнското изкуство определено не са обект на "опазване".
При тези условия Криптата все пак е била обект на вниманието на съответните институции.
При тези условия Криптата все пак е била обект на вниманието на съответните институции.
През 2000 година в резултат на многобройни сигнали и протокол за аварийно състояние тогавашинят директор на Националната художествена галерия доц. Ружа Маринска успява да получи сериозна субсидия от Министерството на културата.
Проведен е основен ремонт от "Реставрация" ЕАД с пълна подмяна на електрическата инсталация, саниране на хранилището, преустройство на санитарните помещения, цялостно боядисване и особено важно - поставянето на нови осветителни тела, които не увреждат (както предишните) ценните експонати.
Следва изграждането на концепция и реализация на нова експозиция. Ръководството на галерията съумява да заинтересува и други неправителствени организации, различни фондове, сдружения и фондации. Така например, Фондация "Българско културно наследство" и други фирми, като Kraft Jacobs Suchard, Британски авиолинии и др., осигуряват средства за публикуването на елегантен водач (гид) на български и английски език, който всъщност е един кратък каталог на експозицията на раздел "Старо българско изкуство" от Националната художествена галерия с необходимите данни за всеки експонат, с избрана библиография и дори с кратък речник на специализираните термини. (Напомням, че Националният исторически музей все още няма нито водач, нито каталог; за Археологическия музей, който с американска помощ и разкошни витрини едва преди няколко месеца направи експозиция на средновековния си раздел, специалистите все още ползват издадения през двадесетте години на XX век Водач за Народния музей, а широката публика не ползва нищо и т.н.). И тъй като у нас обикновено като основна причина за несвършена работа се изтъква само липсата на средства, считам за необходимо да подчертая, че каталогът е преди всичко продукт на научната работа на сътрудниците на един музей.
Тук е мястото да подчертая, че Криптата безусловно се превръща и във важен научен център. Безспорна заслуга за това има сегашният (от 1998 г. насетне) завеждащ отдел "Старо българско изкуство" на Националната галерия ст.н.с. д-р Георги Геров, който е сред най-сериозните ни специалисти по средновековно изкуство с широка международна известност. По негова инициатива и с непрекъсната стимулираща подкрепа, която Геров оказва на по-младите си колеги, редица експонати от Криптата се изучават в контекста на сложните процеси, които се наблюдават на Балканите в периода ХlV-ХlХ век.
Следва изграждането на концепция и реализация на нова експозиция. Ръководството на галерията съумява да заинтересува и други неправителствени организации, различни фондове, сдружения и фондации. Така например, Фондация "Българско културно наследство" и други фирми, като Kraft Jacobs Suchard, Британски авиолинии и др., осигуряват средства за публикуването на елегантен водач (гид) на български и английски език, който всъщност е един кратък каталог на експозицията на раздел "Старо българско изкуство" от Националната художествена галерия с необходимите данни за всеки експонат, с избрана библиография и дори с кратък речник на специализираните термини. (Напомням, че Националният исторически музей все още няма нито водач, нито каталог; за Археологическия музей, който с американска помощ и разкошни витрини едва преди няколко месеца направи експозиция на средновековния си раздел, специалистите все още ползват издадения през двадесетте години на XX век Водач за Народния музей, а широката публика не ползва нищо и т.н.). И тъй като у нас обикновено като основна причина за несвършена работа се изтъква само липсата на средства, считам за необходимо да подчертая, че каталогът е преди всичко продукт на научната работа на сътрудниците на един музей.
Тук е мястото да подчертая, че Криптата безусловно се превръща и във важен научен център. Безспорна заслуга за това има сегашният (от 1998 г. насетне) завеждащ отдел "Старо българско изкуство" на Националната галерия ст.н.с. д-р Георги Геров, който е сред най-сериозните ни специалисти по средновековно изкуство с широка международна известност. По негова инициатива и с непрекъсната стимулираща подкрепа, която Геров оказва на по-младите си колеги, редица експонати от Криптата се изучават в контекста на сложните процеси, които се наблюдават на Балканите в периода ХlV-ХlХ век.
Уредниците Мариела Стойкова, Людмила Добрева и др., които работят в тясно сътрудничество с изследователите от Института за изкуствознание при БАН, не само публикуват изследванията си върху единични или група експонати, но активно разработват проекти за нови и нови изложби.
Достатъчно е да изброим темите само на няколко от урежданите през последните години изложби, за да се убедим в разностранната и плодотворна научно-експозиционна дейност на Криптата. Някои от тях са посветени на слабо проучени явления в българската възрожденска култура, като "Иконописно ателие от Странджа", "Таксидиотите и българската възрожденска култура", "Йоаникий папа Витанов" (най-значителният представител на Тревненската иконописна школа), "Никола Образописов" (един от най-значимите представители на Самоковската художествена школа) и др.
Достатъчно е да изброим темите само на няколко от урежданите през последните години изложби, за да се убедим в разностранната и плодотворна научно-експозиционна дейност на Криптата. Някои от тях са посветени на слабо проучени явления в българската възрожденска култура, като "Иконописно ателие от Странджа", "Таксидиотите и българската възрожденска култура", "Йоаникий папа Витанов" (най-значителният представител на Тревненската иконописна школа), "Никола Образописов" (един от най-значимите представители на Самоковската художествена школа) и др.
И всеки път, при подготовката на всяка една изложба се издирва значителен художествен материал, който определено обогатява представите ни за съответните явления в българската култура, а често и за техния Балкански контекст. Но има и друг тип изложби, които се опитват да изтъкнат актуалните прояви на християнското изкуство у нас като - например "Храмът", в който участват четирима млади резбари, или изложбата на младата художничка Юлия Станкова и др.
Към научната дейност на всеки музей се отнася и попълването на колекцията с нови експонати. Успява ли Криптата да попълни своята колекция?
Изложбата, представена днес по случай четиридесет годишнината на този специален музей, показва, че през последните години, въпреки всички трудности, Криптата попълва своята колекция. На изложбата за специалистите, а и за широкия кръг любители на изкуството, имаше впечатляващи изненади. Няколко превъзходни, никому неизвестни големи по размер и редки по художествените си качества икони. Някои от тях са дарения - от Вера Недкова, Добри Лещаров и др.
Но тук е мястото да изтъкна и разбирането, което новият директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов демонстрира. Той е съумял да осигури средства за закупуването на някои икони, които в противен случай биха били спокойно и безпрепятствено изнесени от България. (За никого не е тайна, че в момента България се счита за страна с най-активен трафик на старини!)
За да се експонират тези художествени произведения в най-автентичния си по възможност вид, не по-малка е заслугата на реставраторите. Националната галерия в момента разполага, можем да кажем, с най-доброто реставраторско ателие в България. От 1998 г. до днес ръководител на това ателие е Петър Попов - един от най-образованите и квалифицирани реставратори.
И именно с усилията на изключително ценни и редки специалисти, като Петър Попов, Тодор Бръчков, Росица Пенева, Екатерина Коруджиева-Ангелова, Александър Пенев и Дана Дечева, днес зрителят може да види "Разпятие" от ХlV в. от Несебър, "Св. Георги на трон" - ХVl в. от Пловдив, "Св. 40 мъченици" - краят на ХVl в., вероятно от светогорски майстор, "Разпятие", началото на ХV в. от Несебър, "Св. Богородица Одигитрия с пророци" от началото на ХVll в. от Несебър и "Христос Пантократор" от втората половина на ХlХ в. от Гигинския манастир.
Иконата е култов обект, емблематичен за православното християнство. Религиозните практики, структурирането на сакралното пространство в православния храм, ежедневните или празничните служби в православната конфесионалност са немислими без участието на иконите като основен посредник между вярващия и свещения архетип - бога, светеца или свещеното събитие.
В средните векове някои икони се обявяват за важни държавно-религиозни символи, своеобразни паладиуми, даряващи защита и покровителство както на цяла империя (Византия) или царство (България), така и на отделен град, манастир или род.
С тях са свързани многобройни предания за извършените от тях чудеса и специфични ритуали, които са извън рамките на обикновеното богослужебно последование.
Би могло да се каже, че духовният живот на всеки православен християнин е практически свързан с някоя чудотворна икона, разглеждана като лична застъпница при молитвите за спасение.
Но дори извадени от реалния църковно-богослужебен контекст, иконите запазват своите послания, а специфичното сакрално пространство в Криптата на "Божия храм" създава необходимите предпоставки за тяхното възможно най-адекватно възприемане.
Като имаме пред вид условията, при които се съхраняват голяма част от тези култови обекти в запустяващите провинциални църкви и манастири, вечният недостиг на средства за консервация и реставрация, липсата на каквото и да било надеждно хранилище за веществените следи от средновековното ни и възрожденско минало, трябва високо да оценим извършеното от сътрудниците на Криптата като своеобразна културно-спасителна акция, обезпечаваща възможността за смислова и ценностна реинтерпретация на българската менталност и култови практики и едновременно с това даваща възможност да се осветят онези светогледно-ценностни нагласи, идейно-естетически възгледи и представи, които определят характера на този вид изкуство в целия православен свят.
Елка Бакалова
Източник pravoslavieto.com
Към научната дейност на всеки музей се отнася и попълването на колекцията с нови експонати. Успява ли Криптата да попълни своята колекция?
Изложбата, представена днес по случай четиридесет годишнината на този специален музей, показва, че през последните години, въпреки всички трудности, Криптата попълва своята колекция. На изложбата за специалистите, а и за широкия кръг любители на изкуството, имаше впечатляващи изненади. Няколко превъзходни, никому неизвестни големи по размер и редки по художествените си качества икони. Някои от тях са дарения - от Вера Недкова, Добри Лещаров и др.
Но тук е мястото да изтъкна и разбирането, което новият директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов демонстрира. Той е съумял да осигури средства за закупуването на някои икони, които в противен случай биха били спокойно и безпрепятствено изнесени от България. (За никого не е тайна, че в момента България се счита за страна с най-активен трафик на старини!)
Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов
И именно с усилията на изключително ценни и редки специалисти, като Петър Попов, Тодор Бръчков, Росица Пенева, Екатерина Коруджиева-Ангелова, Александър Пенев и Дана Дечева, днес зрителят може да види "Разпятие" от ХlV в. от Несебър, "Св. Георги на трон" - ХVl в. от Пловдив, "Св. 40 мъченици" - краят на ХVl в., вероятно от светогорски майстор, "Разпятие", началото на ХV в. от Несебър, "Св. Богородица Одигитрия с пророци" от началото на ХVll в. от Несебър и "Христос Пантократор" от втората половина на ХlХ в. от Гигинския манастир.
Иконата е култов обект, емблематичен за православното християнство. Религиозните практики, структурирането на сакралното пространство в православния храм, ежедневните или празничните служби в православната конфесионалност са немислими без участието на иконите като основен посредник между вярващия и свещения архетип - бога, светеца или свещеното събитие.
В средните векове някои икони се обявяват за важни държавно-религиозни символи, своеобразни паладиуми, даряващи защита и покровителство както на цяла империя (Византия) или царство (България), така и на отделен град, манастир или род.
С тях са свързани многобройни предания за извършените от тях чудеса и специфични ритуали, които са извън рамките на обикновеното богослужебно последование.
Би могло да се каже, че духовният живот на всеки православен християнин е практически свързан с някоя чудотворна икона, разглеждана като лична застъпница при молитвите за спасение.
Но дори извадени от реалния църковно-богослужебен контекст, иконите запазват своите послания, а специфичното сакрално пространство в Криптата на "Божия храм" създава необходимите предпоставки за тяхното възможно най-адекватно възприемане.
Като имаме пред вид условията, при които се съхраняват голяма част от тези култови обекти в запустяващите провинциални църкви и манастири, вечният недостиг на средства за консервация и реставрация, липсата на каквото и да било надеждно хранилище за веществените следи от средновековното ни и възрожденско минало, трябва високо да оценим извършеното от сътрудниците на Криптата като своеобразна културно-спасителна акция, обезпечаваща възможността за смислова и ценностна реинтерпретация на българската менталност и култови практики и едновременно с това даваща възможност да се осветят онези светогледно-ценностни нагласи, идейно-естетически възгледи и представи, които определят характера на този вид изкуство в целия православен свят.
Елка Бакалова
Източник pravoslavieto.com
