Блогът Стара София представя фотоалбум, издание на Светия синод вероятно от началото на двайсетте години на 19 век. с повече от четиридесет фотографии на Г. Трайчев, фотограф на Народния музей, на фасадата, интериора и стенописите на православния храм-паметник "Св. Александър Невски".
На 31 декември 1925 г. дирекцията на Народния музей имаше следния състав: Дирактор Андрей Протич; делегати на Министерството на народното просвещение в музейния комитет проф. Г. Кацаров; уредник на предисторическия отдел Рафаил Попов, негов асистент В. Миков; уредник на старовековния отдел И. Велков; уредник на средновековния отдел К. Миятев, негов асистентВ. Иванова; уредник на нумизматичния отдел Н А. Мушмов; архитект д-р Ал. Рашенов; художник-копист Н. Аврамов; фотограф Г.Трайчев; дърводелец-препаратор В. Стоянов; секр.-счетоводителН. Сарикова; един началник на охраната; един писар; 4 нагледници и 3 стражари...ОР+
Предна корица на албума
Ставропигиялният храм-паметник „Св. Александър Невски" е въздигнат, по решение на учредителното Народно Събрание (в Търново, 1879 година), като паметник на освобождението на България от турското робство: — „Паметник на светия подвиг на освобождението, в който се сля кръвта на освободителите (руси) с кръвта на освободените (българи)" и „Паметник на признателността на българския народ към Царя-Освободителя", — руския император Александър II.
По личното име на Царя-Освободителя — Александър, и по патронния светия на Царя-Освободителя — великия княз Св. Александър Невски, храмът-паметник е посветен на „Св. Александър Невски" и носи неговото име.
Като всенароден паметник, храмът е построен със сумите от всенародни, ред десетилетия събирани в общините и църквите в България, дарения, както по-късно и от щедрите дарения на българската държава. Постройката му е коствала на времето кръгло около 6 милиона лева. Тя е започната през 1904 година и е привършена през 1913 година.
Първоначалният проект на храма е изработен от руския архитект Богомолов, а по-късно проектът е бил значително преработен от бележития руски архитект професора в Петроградската Художествена Академия А. Н. Померанцев, комуто е било възложено и главното ръководство по постройката на храма.
Храмът побира около 5.000 души богомолци. Неговите най-високи точки са: камбанарията—50 метра и средният купол — 45 метра.
Общият стил на храма е източно-православен и е съчетание на византийско-руско-български мотиви.
Основната му форма е кръстообразна, донякъде позабулена с множеството кубета, полукубета и сводове.
.jpg)
Зидовете се издигат върху профилирани цокли от български гранит; построени са с тухли и всички облицовани от външната страна с български бял дялан камък.
Покривите са от медни листи, които на кубетата са позлатени.
Вътрешността на храма е разделена на шир на три части — нартика (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната част на длъж образува пет кораба (с двете странични покрити галерии).
Подът на храма е покрит във вид на мозайки с разноцветни италиански мрамори.
Стените на храма от вътрешната страна са всички изписани от руски и български художници с картини и фигури от библейската и църковна история и навсякъде украсени, главно от българските художници професорите Борис Михайлов и Хар. Тачев, с български декоративни мотиви.
Рядко художествено великолепие на храма придават изобилните мраморни работи в него.
Една художествена ценност в храма са и здраво позлатените полилеи, шлосерска германска работа във византийски стил.
В олтара над главния престол се издига великолепният балдахин, чиито 4 основни колони, арките, 32-те куполни колонки и капители са изработени от разкошен червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а кубето му е от истинска мозайка.
Целият централен иконостас е изработен от разновидни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин.
Долната част на иконостаса (4 метра висока) е от бяло-жълт мрамор (джиало ди сиена) с 9 отвора (за иконостасни икони), чиито изваяни архиволти почиват върху колонки от зелен италиански мрамор (верде ди маре), а горната му част (2 метра висока) е от светло-червен мрамор (чиполино ди сиена) с по десет по-малки отвора (също за иконостасни икони).
Иконостасът е украсен и с барелефи и разграничителни и завършващи корнизи.
Всички икони на тоя централен иконостас са изрисувани от бележити руски художници, от най-бележития от които — чутовния В. М. Васнецов имаме двете икони на Христа Спасителя и Св. Богородица.
Естрадата пред иконостаса е от мраморни мозайки, с 5 стъпала от тъмно-зелен мрамор и откъм централния кораб с мраморни огради.
Двата странични иконостаса представляват миниатюрно повторение на централния иконостас.
Иконите на северния иконостас са рисувани от проф. Ив. Мърквичка, а иконите на южния — от проф. Антон Митов.
Архиерейският трон (отдясно на централния олтар) е поддържан от 4 червени мраморни колони (от россо-антико); балдахинът му е от алабастър, естрадата и стъпалата — от тъмнозелен мрамор (верде ди антико); инкрустиран е от разноцветни скъпи мрамори.
Царският трон (зад архиерейския трон) е поддържан от 4 зелени мраморни стълпа (серпентино ди сиена), предните два от които почиват върху два изваяни от бяло-жълт мрамор лъвове, лежащи върху пиедестали от тъмно-зелен мрамор; мраморният балдахин на трона се подпира от 32 колонки от зелен оникс с алабастрени капители, а кубето му е със стъклена мозайка, представляваща Иисуса Христа; страничните огради на естрадата са от бяло-жълт мрамор, а задната ограда — от пепеляв и светло-червен мрамор (чиполино); на трона под кубето на балдахина са поставени три кресла от бял карарски мрамор с инкрустации от сребърен и златен оникс.
Амвонът (от лявата страна на централния олтар) е от бяло-жълт (катедрата) и от светло-зелен мрамор (4-тех колони, които поддържат катедрата); колонката, която поддържа подножието на катедрата и се крепи на една лежаща лъвица, е от червен оникс.
Хоровата естрада (в дъното на централния кораб), висока 6 метра, почива върху колони и полуколони от зелен мрамор, а лицевата плоскост е от светло-червен мрамор със сиви вълнисти бразди; балюстрадата на естрадата (откъм главния кораб) има 54 колонки от бяло-жълт мрамор.
В нартиката двата странични параклиса са преградени с по една колонада от 4 стълпа и два полустълпа от зелен серпентинов мрамор.
Бронзовата врата, която води в централната част на храма, има за первази златен бразилски оникс, над нея — алабастрена дъга с прозорна корниза и кръст отгоре, а от двете страни на вратата — по два червени мраморни стълпа с алабастрени капители.
На най-горната платформа на камбанарията има дванадесет камбани, изляни в Москва; най-голямата от тях тежи 11,758 килограма.
Покривите са от медни листи, които на кубетата са позлатени.
ВЪТРЕШНОСТТА НА ХРАМА
Вътрешността на храма е разделена на шир на три части — нартика (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната част на длъж образува пет кораба (с двете странични покрити галерии).
Подът на храма е покрит във вид на мозайки с разноцветни италиански мрамори.
Стените на храма от вътрешната страна са всички изписани от руски и български художници с картини и фигури от библейската и църковна история и навсякъде украсени, главно от българските художници професорите Борис Михайлов и Хар. Тачев, с български декоративни мотиви.
Рядко художествено великолепие на храма придават изобилните мраморни работи в него.
В олтара над главния престол се издига великолепният балдахин, чиито 4 основни колони, арките, 32-те куполни колонки и капители са изработени от разкошен червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а кубето му е от истинска мозайка.
Целият централен иконостас е изработен от разновидни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин.
Долната част на иконостаса (4 метра висока) е от бяло-жълт мрамор (джиало ди сиена) с 9 отвора (за иконостасни икони), чиито изваяни архиволти почиват върху колонки от зелен италиански мрамор (верде ди маре), а горната му част (2 метра висока) е от светло-червен мрамор (чиполино ди сиена) с по десет по-малки отвора (също за иконостасни икони).
Иконостасът е украсен и с барелефи и разграничителни и завършващи корнизи.
Всички икони на тоя централен иконостас са изрисувани от бележити руски художници, от най-бележития от които — чутовния В. М. Васнецов имаме двете икони на Христа Спасителя и Св. Богородица.
Естрадата пред иконостаса е от мраморни мозайки, с 5 стъпала от тъмно-зелен мрамор и откъм централния кораб с мраморни огради.
Двата странични иконостаса представляват миниатюрно повторение на централния иконостас.
Иконите на северния иконостас са рисувани от проф. Ив. Мърквичка, а иконите на южния — от проф. Антон Митов.
Архиерейският трон (отдясно на централния олтар) е поддържан от 4 червени мраморни колони (от россо-антико); балдахинът му е от алабастър, естрадата и стъпалата — от тъмнозелен мрамор (верде ди антико); инкрустиран е от разноцветни скъпи мрамори.
Царският трон (зад архиерейския трон) е поддържан от 4 зелени мраморни стълпа (серпентино ди сиена), предните два от които почиват върху два изваяни от бяло-жълт мрамор лъвове, лежащи върху пиедестали от тъмно-зелен мрамор; мраморният балдахин на трона се подпира от 32 колонки от зелен оникс с алабастрени капители, а кубето му е със стъклена мозайка, представляваща Иисуса Христа; страничните огради на естрадата са от бяло-жълт мрамор, а задната ограда — от пепеляв и светло-червен мрамор (чиполино); на трона под кубето на балдахина са поставени три кресла от бял карарски мрамор с инкрустации от сребърен и златен оникс.
Хоровата естрада (в дъното на централния кораб), висока 6 метра, почива върху колони и полуколони от зелен мрамор, а лицевата плоскост е от светло-червен мрамор със сиви вълнисти бразди; балюстрадата на естрадата (откъм главния кораб) има 54 колонки от бяло-жълт мрамор.
Бронзовата врата, която води в централната част на храма, има за первази златен бразилски оникс, над нея — алабастрена дъга с прозорна корниза и кръст отгоре, а от двете страни на вратата — по два червени мраморни стълпа с алабастрени капители.
На най-горната платформа на камбанарията има дванадесет камбани, изляни в Москва; най-голямата от тях тежи 11,758 килограма.
Интерактивна панорама Сферични 360 градуса панорами от
Храм-паметник „Свети Александър Невски“
От северната галерия на храма по стълба от сив карарски мрамор се слиза в подземието на храма, дето са иззидани 99 гроба, определени за погребване в тях най-великите и заслужили синове на българския народ.
Храмът „Св. Александър Невски" е най-величавата и художествена сграда в България и една от рядкостите на Балканския полуостров.
Той е паметник и на духовния подем, на изкуството и културата на своето време, на съвместната дейност на художествените творци на двата братски народа — освободителите руси и признателните освободени българи.
СНИМКИ ОТ ФОТОАЛБУМА
Западна част
Юго-източна част
Източната част от храма
Южна част
Източен вход
Бронзовите входни врати в притвора
Общ изглед на централния олтар
Надпрестолният балдахин и архиерейският и царски тронове
Архиерейски трон
Царски трон
Хорова естрада
Долна част на хоровата естрада
Южен олтар
Северен олтар
Изглед на северната галерия
Вход за гробницата
Кивот със Св. Св. Кирил и Методий - от
проф. А. Митов (София)
проф. А. Митов (София)
Кивот със Св. цар Борис - от проф. А. Митов (София)
Средният престол със Спасителя и Апостолите - от
проф. М. Судоковски (Петроград)
Жертвоприношението на Авраама - от
проф. А. Митов (София)
проф. А. Митов (София)
Воздвижение на Св. Кръст - от бълг. художник
Хр. Берберов (София)
Хр. Берберов (София)
1) Христос укротява бурята - от
проф. Н. Маринов (София)
проф. Н. Маринов (София)
2) Възкресението на Лазаря - от
руски художник Корин
руски художник Корин
1) Спасителят и Самарянката - от
руския художник Ланской
руския художник Ланской
2) Нагорнята Проповед - от
руския художник Корин
руския художник Корин
Св. Богородица от проф. И. Мърквичка (София)
Иисус Христос от проф. И. Мърквичка (София)
Иисус Христос в храма - от проф. И. Мърквичка (София)
Посичане Патриарха Евтимия - от проф. А. Митов
Източник stara-sofia.blogspot.com
