През 1915 г. България, като участничка в Първата световна война, е на страната на Германия и срещу освободителката си Русия. През октомври с.г. тогавашният министър-председател Васил Радославов прави, меко казано, странно предложение на кабинета. Още по-странното е, че МС го приема.
След наистина бурно заседание в протокола тогавашните министри записват: "Да се смени името на катедралния храм в столицата". На среднощно заседание след няколко дни решават името на руския светец-воин да бъде сменено със "Съборен храм св. св. Кирил и Методий".
С новото си име храмът живее около 4 години.
След падането на правителстото на Васил Радославов и идването на 17 октомври 1919 г. на власт на Михаил Маджаров патронажът на храма се възстановява и той отново става храм-паметник "Свети Александър Невски", а през 1951 г. е обявен за Патриаршеска катедрала.
Чуват се и днес призиви в социалната мрежа, слава Богу - рехави, за смяна на името. Но малко хора я подкрепят. Дали пък българинът вече се е излекувал от тежката си болест - неблагодарността?...
Защото храмът е обичан и тачен от народа, който с право го смята за истинско свое дело, има родова памет и толкова нужната, особено в трудни дни, обикновена човешка признателност...ОР+
